Науката все още не търси отговор на въпроса защо аз пия толкова много Чочосан. А трябва!!!
Защото както е тръгнало, скоро ще излоча запасите на целия китайски народ, който както всички знаем, е основен потребител на тази прекрасна напитка, а аз не искам да разгневявам китайците!!! Все пак съм основоположник на теорията, че тероризмът се появява там, където има забрана за употреба на алкохол, или там, където алкохолът е поскъпнал или е на привършване! Световната история потвърждава сама това твърдение, затова няма да се занимавам да се аргументирам, а по – скоро ще се опитам да направя нещо друго.
Неделя е и изобщо не не е*е дали птичките пеят, дали слънцето грее, защото имам махмурлук – до тук всичко си е в реда на нещата. Все пак, неделята е създадена, за да се чувствам мизерно след дългата петъчна нощ.
Това, което наистина ме тревожи днес е – дали остана един бар в тоя град, в който няма никакъв шанс да срещна някое мое бивше гадже.
ТЕ са навсякъде – предполагам, че името им е легион или поне на мен вече ми се сливат в такъв. Очаквам скоро да си направят „Клуб на отчаяните бивши” и когато отново ме срещнат да са с бройката на римска кохорта, да заемат позиция „костенурка” и да започнат да нападат.
Изобщо не е лесно да имаш голямо сърце като моето, в патриархално общество като нашето. Всички тълкуват поведението ти по един съвсем друг начин! После – ходи обяснявай, че нямаш сестра. Но да се върна на проблема със сливането. Моя приятелка си ги е написала в телефона така: „Не вдигай 1”, „Не вдигай 2”, „ Не вдигай 3”, „ Не вдигай 4” и т.н. Като цяло – добра тактика, но все пак тя унифицира всички бивши в един Голям Бивш, което е несправедливо, имайки предвид, че всеки е заслужил с различна постъпка да си остане в миналото, това заличава опита, един вид, пренаписва историята или което е по – лошото, кара те да я забравиш.
Затова аз имам друга идея – много ми се иска да си направя Национален музей на бившите ми. Първо – експозициите ще са със снимка и кратко описание на това как съм се запознала с експоната, защото тия неща вече ми се губят. После ще изложа какво ми е останало от него, а те милите никога не са били стиснати. Смятам да ги групирам и по периоди: Бирения ми период, Джинения период, Винения период...
Най – декадентската сесия ще е от Джинения период, защото все пак не си купувах от най – качествения, а и го пиех чист, само с няколко капки лимонов сок, колкото да може да се преглътне. Време е да изкарам някакви пари от тази моя разпасана кохорта, имайки предвид, че така ще превърна хобито си в професия – и никога няма да работя!!! На някои природата е дала точен, анаитичен ум, на други е дала да пеят, рисуват, явно мен е надарила с неоспорим талант за музейно дело. А ето най – хубавата част, експонатите ще се увеличават непрекъснато... Вече нямам търпение да започнат да обикалят света – ще откривам изложбата с японския импертор в Токио, с Елизабет в Лондон... Така де, българската култура трябва да се разпространява. А и мога да оргазнизирам изложби с чуждестранни експонати, все пак – това е смисълът на съвременното изкуство, то да бъде космополитно и глобално(май).
Но млъкни, сърце!
В дни като днешния – пропити с махмурлук, мога само да броя бадемите и да си повтарям: „ Никога няма да пия повече”, до следващия петък, до следващата кохорта.
Ave, CioCioSan!
