Днес, докато си взимах порцията неделно следобедно мюсли – хмел и разглеждах страницата на нискобюджетна авиокомпания, си спомних за последния път, когато пътувах със самолет. Отначало си натъпках куфара с всичко, без което смятах, че не мога. И от около 30 килограма вещи, без които животът ми нямаше как да бъде същия, се оказа, че мога да мина и с 11. Към този мой неочакван аскетизъм ме наведе най – вече таксата за свръхбагаж на няколкото летища, през които трябваше да мина, а и пълното ми нежелание, отказ и невъзможност да платя между 30 и 50 евро.

Да избегнеш свръхбагажа при пътуване със самолет се оказва доста лесна задача, а и таксите, които се плащат в случй на такъв, все пак могат да бъдат намерени на страницата на всяка авиокомпания.

Когато обаче през главата ни минат купища лайна, които някои наивно наричат „житейски опит”, за съжаление няма как да се изхвърлят всички тези невероятно полезни уроци, които ни правят зрели, мъдри, отговорни, по – лесно смилаеми и не знам какво още. Този житейски опит предпочитам да категоризирам като свръхбагаж- неща, от които нямаме нужда, а за тях само плащаме такси, откъдето и да минем.

За някои тъпченето в житейския куфар започва още в гимназиалните години, в случай, че още на 12 са започнали да носят сутиен, в който имат какво да сложат или мутиращият глас и девствените мустаци не са били нелепи или са отминали бързо. В обратния случай пак има какво да се сложи в багажа. Първата пубертетска любов със сигурност не формира по – нататъчните възгледи за секса, живота и не - знам - какво - още.  Но със сигурност не помага за по – доброто развитие нататък. След това идват  сексуалният и любовният живот, които не винаги вървят ръка за ръка(о, каква изненада!). И така се стига до момента, в който всеки иска и се надява да срещне the special one , който ще натисне онзи чип, който изтрива цялата помия, която сме затворили в буркани и сме си сложили като зимнина в  душевния килер преди това. За съжаление обаче – не става така. Свръхбагажът, който сме натрупали, оказва влиянието си върху всичко в живота ни – от това как изглежда CV – то ни, до това как протича махмурлука и какви сме в личния си живот.

Свръхбагажът в отношенията е нещо, за което няма грамаж и таблица. Препоръчително е при започването на взаимоотношения с някого да се опиташ да изхвърлиш всичко, което тежи. Само че понякога се получава парадоксът, че предпочитаме да плащаме такси, отколкото да ни е леко. Така за сълаление в един малък полет за двама често се получава, че няма как да вдигнем самолета. И си е чист късмет, ако смисълът си остане само преносен. Или може би не е чак такъв късмет.

Малката Долорес е дете на покоолението на Gastarbeiter – ите от Източна Европа и на многото разведени родители. Аз, както и многото мои познати изкарахме детството си или на разменни начала при някой от двамата родители, или във вечно чакане на това кога ще позвъни телефона от Испания или Германия, където мама и тати берат домати/краставици или какъвто се сетите зарзават. В резултат на което, повечето хора от този набор или не могат да завържат нирмални отношения с никого – или се вкопчват в някого с надеждата никога да не го изпуснат. Куфари – бол, ненужни вещи, които са преминали през живота ни – също.

Щеше да е хубаво преди всеки полет да можехме да се освободим не от колкото се може повече неща, а от тези, които наистина не ни трябват. Хубаво щеше да е да има звено за справяне със свръхбагажа. Във всичките му аспекти.

                                                                       Ло.Ли.Та.