Има една причина, поради която няма да пренеса любовния си живот в бар „Кантина”. Наскоро отново гледах „Междузвездни войни” и установих, че май всичките ми бивши са се събрали там – логично, след незабравимите мигове с мен,  следващият етап от развитието на отношенията ни е смяна на планетата.

            Неотдавна обаче се сблъсках с най-гадния от всички гадни типове бъдещи бивши на света, а именно: Добрите настоящи.

Все съм си мислела, че е кофти да ходиш с тъпанар. Но въпреки това те притежават едно неоспоримо предимство: когато късаш с някой такъв сегмент от утайката на личния живот, вината винаги е в него. Той е неблагодарният тъпак, който не е казвал колко си красива в цикламената прилепнала блуза, когато си качила само около пет килограма, никога не е оценявал саможертвата, че редовно си му изпушвала цигарите и е трябвало да ходи да купува нови (хем да се пораздвижи и да смъкне биреното шкембе, хем да пуши по-малко). Той е кретеноидът, който е предпочитал дербитата на кръга с участието на Лудогорец пред три часа в операта с режисьорската версия на „Лебедово езеро”, с две думи: третирал те е като мърша, докато си живяла с илюзията, че не си кифла, а кроасан с пълнеж шампанско.

И след като си скъсала с „тоя” е било редно да продължиш напред – а това се прави със свестен мъж. И внезапно се появява Принцът, а което е най-фрапиращото в случая, изобщо не се казваш Кейт Мидълтън. И така – приказката започва: мъкнене по чайни, интелектуални разговори, пиене на недолнопробен алкохол(!), пръскане на чар, подаръчета, обяснения в любов, безусловно търчане по гъза... СТОП!
Това е моментът, в който може тотално да се изповръщам, защото приказките завършват в панелка, плащане на сметката за тока и борба за взимане на отпуска по едно и също време, за да отидем заедно на море.

Истината е следната: няма по-гадно нещо от това да ходиш с добър човек. Постоянният алтруизъм и пълната всеотдайност писват повече и от яденето на една и съща манджа цяла седмица. С разликата, че някой ден ще разнообразя съдържанието на хладилника, но не и съдържанието на човека до мен. Никога не съм имала нуждата някой да се разтваря  в мен като мултивитамин в чаша вода.

 Да те третират добре е... добре, но да те третират ежедневно с добронамерена скука е най-големият убиец на търпението. Защо обаче е толкова трудно да скъсаш Добрия човек:

1. Ами защото този път нямам никакво оправдание за това, че ти си лошата . Точно така, търси вината в себе си.

2. Защото горкият човек толкова пъти  е казвал, че те обича, а ти как му се отблагодаряваш...

3. Заради оня поглед в стил: „ Аз съм излъганото камилче” (Пич, я се стегни!)

Нееднократно съм казвала, че съм прасето, което ви изяде хубавите ябълки и понеже ги опосках – минавам на крушите.
Задавала съм си въпроса какво е необходимо, за да обичам някого – и отговорът не  е нито в шамарите и милите обръщения от сорта на „Ама, дай бирата да не свалям колана”, нито в „Мило, обичам те и ти взех тениска като моята, за да сме еднакви.” Истината е някъде там между пошляпванията по задника в подходящата поза и правене на жестове, които са желани.

А иначе добротата няма никакво намерение да спасява света, от нея може единствено и само да се закърнее или да се умре от скука.

                     Искрено ваша: Светлина за душата,

                                               огън за слабините,

                                               Ло-ли-та.